Навигация

+359 (0) 58   600 656
+359 (0) 886 808 093

Добрич

Добрич

ИСТОРИЯ НА ГРАД  ДОБРИЧ

Първи свидетелства за историята на град Добрич са открити археологически останки от времето на античността (IV-IIIв. пр. Хр. — II-IVв. сл. Хр.) и ранното средновековие (VII-XIв. сл. Хр.). Открит е старобългарски некропол с езически гробове в центъра на града. Опустошителните нашествия на печенеги от първата третина на 11 век обезлюдяват вътрешността на Добруджа и животът в селищата замира през целия период на Второто българско царство.
През 16 век отново възниква селище. Негов основател е турският пътуващ търговец Хаджиоглу, чието име градът носи до 1882 година (Хаджиоглу Пазарджик). Според сведения на турския пътешественик Евлия Челеби, посетил града към 1646 – 1650 година, в него има над 1000 къщи, около 100 дюкяна, 3 хана, 3 хамама, 12 джамии, 12 училища.
През 17 - 19 век градът се развива като занаятчийски, търговски и земеделски център. Прочува се с изделията на тъкачеството, абаджийството, бакърджийството, с кожено-ловджийските си принадлежности, както и със селскостопанските си продукти — жито, ленено семе, сурови овчи кожи, вълна, сирене, кашкавал.
До началото на 19 век населението на града достига 12 000 жители. Голяма част от населението са пришълци от източните части на България след руско-турските войни (1810, 1828, 1845 година). След Кримската война тук се заселва голяма група българи от Котленско.
През 1851 година се организира прочутият Добрички панаир, който приема стоките на едрите търговци от Варна, Русе, Шумен и по-далечни градове. Оформя се културният облик на града, развиват се църковното и просветното дело, въвежда се девическо образование. Първата българска църква тук — Свети Георги, е построена през 1843 година, а през 1844 година към нея е открито българско килийно училище. От 1869 година започва благоустрояване: изгражда се градски парк, телеграфна връзка с град Варна, създава се пощенска станция, започва да работи построената през 1866 година градска болница.
Градът е освободен от турско владичество на 27 януари 1878 година. С княжески указ от 19 февруари 1882 година град Хаджиоглу Пазарджик е преименуван в Добрич, на името на добруджанския владетел Добротица.
При избухването на Балканската война в 1912 година 12 души от Добрич са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
На развитието на града през първите десетилетия на 20 век се отразяват политическите превратности, предизвикани от трите поредни войни. Първата окупация от румънските власти трае до 1916 година След подписване на Ньойския мирен договор Южна Добруджа (и град Добрич) е в границите на Румъния. Борбата срещу румънската окупация продължава до 1940 година, когато е подписана Крайовската спогодба и Южна Добруджа е върната на България. На 25 септември 1940 година българската армия влиза в Добрич. На тази дата се чества Денят на град Добрич.
Няколко десетилетия градът носи името на маршал Толбухин. От 19 септември 1990 година с президентски указ е възстановено старото име — Добрич.

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

Добрич е икономически и културен център на област Добрич с излаз на северното ни Черноморие. Разстоянието до курортен комплекс  „Албена" и съседните курортни селища Балчик и Кранево  е само 30 км. Приблизително на това разстояние са и новите голф игрища в областта. На 50-60км. от града са дивите плажове на Камен бряг, Тюленово, Шабла и Дуранкулак.
Северно  от  Добрич е разположена  защитената  местност  „Суха река"  с редки растителни и животински видове.   По бреговете на „Суха река" се намират  едни от най-ранните скални манастири.

КУЛТУРА И ИЗКУСТВО

Престижен, активен и фестивален център на региона и страната Добрич е български град с европейски измерения в духовната култура.
Тук се провежда Международен младежки музикален фестивал за класическа музика „Надежди, таланти, майстори”, журиран от музиканти с международна известност, председателствани от проф.Виктор Чучков. Не по-малко известни са и Европейският поп-рок конкурс „Сарандев” и Международният младежки фолклорен фестивал „Фолклор без граници”.
Музикалните сцени в Добрич и курорта „Албена” са домакини на хоровия фестивал „Маестро Захари Медникаров” и конкурса за млади хорови диригенти „Маестро Захари Медникаров”. Типично местен патент е добилият от няколко години популярност в страната и чужбина Международен фестивал на мажоретния танц „Златен помпон”.
На територията на града се намират и културните институции Драматичен тетър ‘Йордан Йовков”, куклен тетър “Дора Габе”, художествена галерия , първата извънстолична органова зала с изключителна акустика и 700 места. Градът разполага с 12 зали с културно предназначение с над 2000 места, всички газифицирани.

Гостите на града може да посетят следните забележителности в Добрич:

ГРАДСКИ ПАРК "СВЕТИ ГЕОРГИ" – ДОБРИЧ  – ПЪРВИЯТ В БЪЛГАРИЯ

Някога там е била махалата Карабоклука. Легендарната Вида Димитрова - председател на Градския народен съвет, хвърля много усилия, за да го превърне в място за отдих на добричлии.
Градски парк "Св. Георги" е една от най-старите градини в страната и е паметник на градинско-парковото изкуство. В далечната 1867 година Белидието (Градския общински съвет) избира мястото в махалата Карабоклука, за изграждане на градска градина. Прокарват се първите алеи, закупуват се дръвчета за 1780 гроша и се засаждат. Така се поставя началото на първия градски парк в Добрич. Изоставена и неподдържана по време на руско-турската война, след Освобождението градската градина става първа грижа на градското управление. Огромен принос за развитието на градско-парковото изкуство има семейство Градинарови.
Забележителен период от развитието на парка е "Видиния период". Като легенда и сега се носят разкази за ентусиазма и упоритостта на Вида Димитрова - председател на Градския народен съвет. Поетапно през годините паркът се доизгражда и обогатява със съоръжения от различен характер. През 1955 година се изгражда градският стадион. През 1956 година е първият етап от изграждането на езерото, скални градини, водопад, пещера. По-късно през 1959 година са построени спортен комплекс "Младост" и ресторант "Спортна среща", а през 1960 година - летен театър и др. След 1970 година се изгражда западното езеро, тренировъчни игрища, спортен комплекс "Простор", мемориален комплекс "Хан Аспарух", плувен комплекс "Русалка".
През 1999 година старата градина на градски парк е обявена за паметник на културата и градинско парковото изкуство.
Площта на градския парк е от 430 дeкара и е разделен на няколко сектора - "Старата градина", Детски сектор - зона за игри и забавления, зона на парковите езера, зона на скално терасните градини, спортна зона и др.
Градски парк "Св. Георги" или градската градина, както е известна сред   добричлии, е най-посещаваното място в Добрич от жителите и гостите му.
В момента вече има извършена реконструкция на част от парка. Реконструкцията на градски парк "Св. Георги" /старата градина/ се изпълни по проект "Красива България". Осветлението е изпълнено с енергоспестяващи лампи и отговаря на нормативите за осветеност на подобен вид обекти. Независимо от вандалското понякога отношение, благодарение на ефективната охрана, обектът се опази в много добро състояние, без поражения.
По програма SPA на Корпуса на мира и средства на общината се реставрира частично бароковият питеен фонтан.
Водопадът и скалната пещера, които някои още помнят, са почти неизвестни за младите хора. Те са много атрактивно решени в проекта за възстановяване на парка, но са обект на по-далечна реконструкция.
Поддържането на зелените площи в града, в т.ч. и градския парк, се извършва със средствата, предвидени от държавния бюджет, които са много ограничени. На помощ са се отзовавали клуб за екстремни спортове "Миш-маш", организирани са дни за почистване от дирекция "Просвета", еко-клубове и др.
На много места в градския парк “Свети Георги” има монтирани рамки за инвалиди, което го прави достъпен за всеки, желаещ да се докосне до природата и красотата му. Подлезът, водещ до парка също е ремонтиран и подновен и осигурява достъпност на хора в неравностойно положение.

МУЗЕЯТ ПО НОВА И НАЙ-НОВА ИСТОРИЯ

се намира в градския парк и е разположен в сградата на най-старото казино в град Добрич. Той събира свидетелства за историята на Добруджа от 1878г. до днес. Във фондовете му се съхраняват над 100 000 музейни ценности. Интересни са колекциите Старият Добрич, Добруджански въпрос (1878–1940 година), Добричката епопея 1916 година,  Градски парк "Св. Георги", Оръжие от новото време, Политическите партии днес. Експозицията на музея представя съдбата на Добруджа по време на румънското владичество, мирното възвръщане на южната й част към България през 1940 година, както и много други ценни музейни колекции.

ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ – ДОБРИЧ

Художествената галерия в Добрич се издига в центъра на града. Уникалната сграда е паметник на културата, един от 100-те национални туристически обекта на България. Построена в началото на XX век за съдебно-административна сграда, тя заема ключово място в живота на града. През десетилетията в нея се помещават различни институции.
През 1981 година сграда е превърната в галерия. В нея може да разгледате постоянната експозиция от шедьоври на българското изобразително изкуство – живопис, скулптура и графика от началото на XX век до 90-те години - платната на най-известните български художници като Златю Бояджиев, Владимир Димитров – Майстора, Дечко Узунов, Бенчо Обрешков и много други, част от националния златен фонд на България, също така и графики от най-известните съвременни художници.
Само в галерията в Добрич може да се види единствената в страната, уникална колекция творби от хартия, сътворени от художници от различни страни. В интересни пластики, инсталации, колажи и други форми от ръчно правена хартия са демонстрирани богатите възможности на материала.
В 10 автентични килии, съхранени от времето на използването на тази част от сградата за арест на полицията, са показани произведения на съвременното визуално изкуство - инсталации, графити, видеоарт, мултимедия и др.

ЗАЛА "ВЪЗРАЖДАНЕ"

Зала "Възраждане" е музеен момент в сградата на Художествена галерия - Добрич. В нея е експонирана колекцията "Икони от Добруджа". Тя представя образци от цяла Добруджа, рисувани от тревненски майстори–зографи, между ХVІІ и ХІХ век. Сред тях се отличават творбите на Захария Цанюв, Недко Тодорович, Койчо Досюв.
Особено ценни са иконите "Св. Св. Кирил и Методий", които съставляват най-богатата в страната колекция с образите на Светите братя. Добруджанските икони са прекрасни образци на възрожденската иконопис, пълни със светлина и живот, част от националното иконно богатство на страната ни.

ЦЕНТЪР ЗА ЗАЩИТА НА ПРИРОДАТА И ЖИВОТНИТЕ

Центърът за защита на природата и животните е уникален както за България, така и за Източна Европа. В естествена среда, в зоопарка, се отглеждат над 100 вида животни: елени, сърни, лами, муфлони, мечки, коне на Пржевалски, кози, фазани, бизони, водни и екзотични птици.
Сред най-интересните обитатели на центъра са семейство Куни, Игор и техния син Калиман - коне от породата Пржевалски. Този вид е открит от руския изследовател, полковник Николай М. Пржевалски. Конете са възниски - високи около 130 сантиметра в холката, имат гъста жълто-сива козина, с малка грива, с много рунтава опашка, масивна глава, тъмна грива и крака. Не са претенциозни към храната и могат да бъдат хранени от ръка. Те са много издръжливи и бягат като вихър.

ЕТНОГРАФСКА КЪЩА

Етнографската къща е построена през 1860 година от богат търговец на жито. Тя представлява типичен за възрожденската епоха архитектурен паметник. Столетие по-късно къщата е реставрирана и превърната в музей, представящ бита и поминъка на добруджанското население от края на ХІХ и началото на ХХ век.
Посетителите на музея имат възможност да разгледат и да се запознаят с традиционното облекло на местното население, къщата (кухня), собата (стая за спане) и мазата, в която са експонирани оригинални съдове за приготвяне и съхраняване на зимнина, и селскостопански сечива и предмети, свързани с домашните занаяти.
На горния етаж, в стаята за гости, е пресъздадена обстановката от дома на богат търговец, преселен от Котленско. В останалите помещения са възстановени уредбите на къщата, килера и така уютния чардак.

АРХИТЕКТУРНО-ЕТНОГРАФСКИ КОМПЛЕКС "СТАРИЯ ДОБРИЧ"

Изграден в центъра на съвременния град, на мястото на някогашната Одун чаршия, етнографският музей на открито "Стария Добрич" съхранява и представя традиционните добруджански занаяти от края на ХІХ и първата половина на ХХ век. Във възстановената стара градска чаршия потомствени майстори продължават една многовековна традиция. По стари ръчни технологии и с оригинални инструменти, в повече от 30 работилници, се изработват традиционни изделия на грънчарството, ковачеството, везбарството, тъкачеството, бъчварството, абаджийството, златарството и други. В центъра на комплекса е възстановена старата часовникова кула, строена през ХVІІІ век - символ на българския възрожденски град.

АРХЕОЛОГИЯ НА ДОБРУДЖА

В изложбената зала на комплекса е изградена постоянната експозиция "Археология на Добруджа" и е създаден Учебен музей, който представлява частична възстановка на възрожденско училище от ХІХ век.

ВЪЗРОЖДЕНСКО УЧИЛИЩЕ

В изложбената зала на комплекс "Стария Добрич" е създаден Учебен музей, който представлява частична възстановка на възрожденско училище от ХІХ век. То е първото взаимно училище в град Добрич от 1859 година

ДОМ-ПАМЕТНИК "ЙОРДАН ЙОВКОВ"

През 1980 година към къщата музей е построен дом-паметник, в който е уредена единствената по рода си в България постоянна музейна експозиция "Йордан Йовков - жизнен и творчески път" и е поместен най-големият фонд за писателя.
Интерес представляват кабинетът на Йовков и забележителното керамично пано на Стоимен Стоилов "В света на Йовковите герои".
През годините къща-музей с дом-паметник "Йордан Йовков" се утвърди като център на йовковедението, признат не само сред българската, но и сред международната научна общност.

ВОЕННО ГРОБИЩЕ МУЗЕЙ

В град Добрич се намира най-голямото военно гробище в България от времето на Първата световна война. Гробището е уникален паметник на културата, свързан с боевете за града през 1916 година. В него са погребани над 3000 воини от четири вероизповедания и седем националности - българи, руси, румънци, германци, турци, сърби и евреи.
През 1922 година възпоменателните добруджанци със свои средства построяват параклис–костница "Св. Архангел Михаил", иконографисан от добричкия живописец Никола Тахтунов. В музея може да разгледате експозицията "Добричката епопея 1916 година".

ПРИРОДОНАУЧЕН МУЗЕЙ

Експозицията "Природата на Добруджа" е уредена в залите на Природонаучен музей в градски парк "Св. Георги". Тя представя биоразнообразието на Добруджа - върху панорамно пано оживяват природни картини с типични представители на добруджанската флора и фауна.

ХРАМ "СВ. ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ГЕОРГИ"

Храм "Св. Великомъченик Георги" е построен през 1843 година. По време на Кримската война (1853-1856) е опожарен и през 1868 година е възстановен. Храмът е дело на неизвестни майстори.
В архитектурно отношение той е трикорабна базилика без купол. В стила на Кольо Фичето са цялостното обемно решение на църквата, кобиличните извивки на двете фасади и оригиналните каменни пластики, които украсяват външните зидове на сградата. Притежава богат и сложно изработен иконостас. Много от иконите са рисувани от дебърския иконописец Козма М. Блаженов.

НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ПАМЕТНИК, ПОСВЕТЕН НА ХАН АСПАРУХ

Архитектурно-скулптурният мемориал Хан Аспарух е най-големият паметник посветен на основоположника на България. Той е дело на Величко Минеков и арх. Иван Николов. Открит е на 16 октомври 1981 година във връзка с юбилейните тържества, посветени на 1300-годишнината от създаването на българската държава.

ЕКОЛОГИЧНО СЪСТОЯНИЕ НА ГРАДА 

Приблизително една трета от територията на града е заета от зелени площи. Около 80% от междублоковите пространства в центъра са озеленени, в комплексите – от 20 до 60%. Добрич има огромен парк „Св.Георги”, който е един от най-старите в страната. Част от него бе основно реновирана през последните 5-6 години.
Районът на Добрич се отличава с ниско ниво на замърсяване на въздуха. В града няма големи промишлени предприятия, които да влияят отрицателно на чистотата на въздуха. Основните източници на замърсяване са автотранспорта и битовите отоплителни източници. РИОКОЗ извършва проби за състоянието на въздуха два пъти годишно – през лятото и през зимата, в четири  контролни пункта. През последната 2009 година не са констатирани отклонения от нормите.
Има поставени контейнери за разделно събиране на боклука.
През последната година беше изградена първата велоалея в Добрич с дължина два километра. Тя свързва градския парк и зоологическата градина. В проект са още три велоалеи. Колелета могат да се карат и в градския парк.

ДРУГА ПОЛЕЗНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДОБРИЧ

Добрич има голяма пешеходна централна улица, популярна като „жълтите плочи”, изградена по соцвреме. От двете страни на централната улица има магазини и кафенета. Западната част от пешеходната зона е скоро ремонтирана с нови бетонови блокчета, изградени са водни каскади и са поставени пейки. Останала част от зоната ще се ремонтира след одобрението на общински проект за 10 млн.лв.
Паркирането е организирано в два големи паркинга. Единият е общински, разположен е на пл. „Свобода” и е в лошо състояние. Предстои да му бъде направен ремонт. Другият е частен (надземен и подземен)  и е пред хотел "България". Там се заплаща такса от 1,50 лева за престой на час.
Задръстванията са все още рядкост за Добрич. Трафикът е натоварен най-вече в пиковите часове. Предстои въвеждане на нова организация на движение в централна градска част, която да облекчи движението чрез превръщането на  част от пресечките от  дву- в еднопосочни.
Таксиметровите услуги се ползват  доста активно. Шофьорите са сравнително любезни и не досаждат с цигарен дим, разговори или чалга музика.
В Областна управа и Художествената галерия има асансьори и тоалетни, пригодени за хора с увреждания. Общината е достъпна за хора с увреждания до Центъра за услуги и информация на първия етаж. На разположение на хората с двигателни увреждания, на цената на билет за градския транспорт, е специализиран микробус, който работи на повикване.

Стара къща Стара ЖП гара Старият Добрич Хан Аспарух Градски парк Добротица Театър Художествена галерия Градски център